Спомени с Учителя, част 4 от 4

Така че, чувствах се толкова свободна. Чувствах се свободна, бих могла да живея там завинаги. Но после си помислих, че светът kармата ме призова обратно, за да мога да дойда и да ви посетя, приятели! Картофи! Това е проблемът. Така че си мисля, че всъщност не е по вина на полицията, а по ваша. Не само вие, целият свят плачеше. Боже мой! Толкова големи, а не могат да живеят сами! Толкова възрастни вече! Някои от вас имат бради и внуци, и пак плачат като деца.

Изтегляне на снимка