Подробности
Свали Docx
Прочетете още
О, МАПА, о, Всемогъща, Вселюбяща, Всемилостива Троице, кажете ми защо ми казахте, че „Мирът е мой“, след като не виждам да се случва нищо повече? Разбира се, знам, знам, че хората на мира, тези, които може би са в мирните държави, в мирния свят и в мирната зона, вече се чувстват в мир, макар че живеят в същия свят тук, но тъй като в кармата си не са към военния свят и към военната зона, затова вече изпитват мир, и дори всички животни-хора изпитват мир. Те идват да ми го казват всеки ден, по много пъти на ден, и знам, че хората чувстват мир. Моите т. нар. БОЖИИ ученици чувстват мир, но все още има много невинни, хванати в опустошителните нокти на негативната сила, която управлява тази планета от много, много векове. И продължава да затяга хватката си и причинява безкрайни страдания на хората, ГОСПОДИ. Защо тогава казваш, че Мирът е мой? Чувала съм това и преди, ГОСПОДИ, от Краля на Мира и от всички Крале, дори и животните-хора дойдоха и ми казаха същото. Но аз искам пълен мир, искам 100% мир за този свят, за човечеството, за всички същества, които вече са страдали твърде много. Нямам против да страдат, стига да бъдат спасени, издигнати в по-висш свят, но не всички имат този късмет, защото са натрупали твърде много карма. Затова дори да умрат, няма да отидат на Небесата. Дори и да страдат, няма да могат да избегнат ада – не всички от тях. Така че този свят е също като... половината от него или по-голямата част ми изглежда като ад. И сърцето ми вечно страда, ГОСПОДИ. Кажи ми защо днес каза: „Световният Мир е Твой“, т.е. Световният Мир е мой. Моля Те, можеш ли да ми го обясниш по-ясно? Знам, че не бива да задавам този въпрос. Изглежда сякаш се съмнявам в Теб, но аз все още съм в човешкия свят и имам човешки качества, човешки въпроси, човешка логика, човешка надежда, човешки стремежи и човешко съчувствие към всички около мен. Затова, моля Те, прояви милост и ми го обясни. Тогава МАПА каза: „Ти Самата вече си в мир. Ти Самата вече си освободена от карма. Трябва да си щастлива. Хората на този свят не са добри и не са достойни за мир. Просто ги остави както са.“ О, ГОСПОДИ, НАЙ-ВЪРХОВНИ РОДИТЕЛИ, аз наистина съм благодарна за онова, което имам. Наистина съм дълбоко благодарна, че имам мир, спокойно място за работа, мир и всичко, от което наистина се нуждая. Просто…тогава, моля Ви, успокойте сърцето ми. Сърцето ми е създадено от Вас, от Вашата Любов. То не спира да чувства това, което чувстват другите хора и другите същества. Макар да знам, знам какво ми казахте, разбирам всичко това, но не мога да спра да чувствам и да страдам за другите – за жестоко измъчваните животни-хора; за бебетата, които нямат възможност да се родят и да Ви благодарят; за хората, които страдат във военни зони, в суши и наводнения, защото просто са невежи, НАЙ-ВЪРХОВНИ, или просто са упоени от негативната сила, която е толкова брутална, толкова безмилостно ги измъчва, Вашите деца. Аз още съм в света, НАЙ-ВЪРХОВНИ. Не съм изцяло в Небесата. Постоянно съм в различни Небеса, в различни нива на съзнание едновременно, през цялото време, и страдам, когато виждам другите да страдат. Изпитвам болка, когато другите изпитват болка. Усещам всичко, защото сърцето ми все пак е устроено да бие в един ритъм с всички около мен. Затова полагам толкова усилия да ги доведа в моята зона – зоната на мира, зоната на просветлението, зоната на удовлетворението – в която винаги чувстваш, че имаш достатъчно, винаги се чувстваш спокоен, щастлив и благодарен. Не всички могат да го постигнат, ГОСПОДИ. Как изобщо мога да чувствам мир? Но съм дълбоко благодарна, дълбоко, смирено благодарна за Твоята Благословия, Твоята Милост, Твоята Любов. Наистина съм благодарна. Просто сърцето ми не може да спре да бие в един ритъм с всичко около мен – с всички хора, с всички същества около мен. Дори когато видя изгнило дърво, проядено от насекоми, мравки и прочее, аз пак се измъчвам заради него. Моля се за дървото и го утешавам. И знам, че може би е дошло времето то да еволюира в нещо по-добро, и това малко ме утешава. Но все пак, Ти ми каза, че в някои спасителни центрове хранят животните-хора с храна от животни-хора, и така те наследяват лоша карма. Така че ако продължавам да им помагам, да им правя дарения, те ще продължават да убиват други животни-хора за храна. Искам да кажа, хората, които се грижат за тях имат добри намерения, но в същото време поемат кармата от убиването на животни-хора за храна, и също така хранят поверените им животни-хора с месо от други убити животни-хора. Така че кармата им става все по-лоша и по-лоша. Затова Ти казваш, че по-скоро е по-добре да умрат и да имат по-малко карма от убиване, от убиване заради месото от животни-хора, което ядат. Така ще бъдат по-добре в следващия живот или в отвъдното, а може дори да се освободят. Знам това, ГОСПОДИ, и вярвам на всичко, което си казал. Знам всичко това. Просто сърцето ми все пак се къса. Моля Те, помогни ми да не се чувства повече толкова зле сърцето ми, да не изпитвам съчувствие и да не чувствам безпокойство и безсъние заради всяко страдание в този свят, защото аз работя за Суприм Мастър Телевижън и трябва да знам и да виждам всички новини, за да напомням на другите да останат хора, да бъдат по-добри, по-милосърдни, по-състрадателни, за да бъдат освободени. Така че цялото това страдание ми напомня всеки ден, дори по нашата Суприм Мастър Телевижън, не мога да избягам от това. Не мога да не знам. Не мога да забравя всички тези страдания нито за секунда. И така, знам, че вината е моя. Знам, че вината е моя, че понякога се доверявам на хората, помагам на хората, а резултатът е лош. В края на краищата знам, че цялата вина е моя, но какво мога да направя, ГОСПОДИ? До деня, в който си тръгна и напусна този физически свят и се завърна в своята Обител, просто трябва да понасям цялото това страдание. Моля Ви, аз не съм неблагодарна, НАЙ-ВЪРХОВНИ. Всеки ден съм истински благодарна и Вие го знаете. Благодарна съм, че винаги ми напомняте за моя собствен мир, да си върша работата и да се радвам на своя вътрешен и външен мир – да се радвам на всичко, с което сте ме дарили, НАЙ-ВЪРХОВНИ. Но си мисля: ако всичко при мен е наред и съвършено, ако животът ми е напълно щастлив, а не мога да помогна на никого от тях, как бих могла да се чувствам добре? Но като се замисля, аз съм много щастлива. Според мен съм най-щастливото същество на този свят, в тази Вселена. И също така съм толкова, толкова благодарна, че чрез Вашата Сила, чрез Вашата Любов, много хора идват все пак за посвещение, за да бъдат близо до БОГ, да разберат по-добре БОГ в себе си и да се подготвят да се завърнат у Дома, защото вече са изтощени, ГОСПОДИ. Всички, които са дошли при мен чрез Твоята Милост и Водачество, са вече като полумъртви от живота в този бурен свят. Толкова съм благодарна, че Ти им прощаваш, довеждаш ги при мен и ги преобразяваш, превръщаш ги в светци под Твоето водачество, чрез моите физически усилия и усилията на моите БОЖИИ ученици. Вечно Ти благодаря, че ни даваш тази благословена привилегия да вършим Твоето дело и да изпълняваме Твоята мисия. Благодаря Ти за това всеки ден. Затова, дори да не мога да направя много, дори да не мога да говоря с всички Крале, дори да се чувствам все още неспокойна в сърцето си заради страданията на другите, аз съм Ти вечно благодарна, ГОСПОДИ. Предполагам, че просто съм „алчна“ за щастието на другите. Не знам как да променя това – да не изпитвам безпокойство, тревога и страдание заради другите. Все още не знам как да постигна това, ГОСПОДИ. Прости ми, че все още искам повече мир за другите. Прости ми. Наистина ми прости. Не е защото съм неблагодарна за собствения си мир, щастие и всичко останало, което ми даваш. Просто видях други, които нямат това, което имам аз. Това ми причинява болка, ГОСПОДИ. Моля Те, прости ми. Аз не съм… Разбирам. Не съм неблагодарна. Просто не знам как да овладея сърцето си. Ако Ти е угодно, покажи ми пътя, изцели сърцето ми. Но моля Те, не ми казвай, не ми нареждай да забравя човечеството, което е в страдание, което страда. Защото Ти също ми даваш толкова много. Как да не го споделя, ГОСПОДИ? Аз съм Ти, а Ти си Любов, Ти си Закрилящ, Ти си Милостив, и още много, много от всичко това. Как можеш… Искам да кажа, да ме молиш или да очакваш да не бъда такава? Вечно съм благодарна, ГОСПОДИ. Просто не знам как да не изпитвам болка, когато другите изпитват болка. Просто съм прекалено емоционална. Ще си почина малко. Ще направя кратка пауза. А Вие ми кажете, ако има още нещо, НАЙ-ВЪРХОВНИ, след... след като се успокоя. Photo Caption: „Красотата невинаги е на показ, ъгълът в задния двор може да бъде комфортен“
